Автор: Георги Дичев

Колаж: Калоян Желязков

На 20.08.917 г. край р. Ахелой, българските войски, водени лично от своя цар Симеон Велики, постигат грандиозна победа над войските на Византия, водени не от нейния император, а от магистър Лъв Фока - доместик на схолите, който, по съставеното по заповед на самия император Константин VII продължение на Теофановата хроника, се отличавал с повече храброст, отколкото с качества на добър военачалник.

Това сражение е може би най-грандиозната битка за тогавашния период на европейското Средновековие. 

От летописците е известно, че двете армии наброяват около 120 000 души, но последните проучвания върху реалната големината на средновековните армии твърдят, че по скоро общият брой на двете армии е бил около 50 000 души. Това не променя важността и престижа на битката, не променя и факта, че сражението е едно от най-епичните за периода си.

   Защо се стига до тази битка? България е във възход след условия, поставени на Византия и унизителни за нея, постигнати през 913 г. Византийският император не може да се примири с това. С тази битка той иска да неутрализира този подем. Но решението да разчита на храбростта пред качествата и стратегическите умения на един човек, изиграва своята роля и то не в полза на византийците. Липсват кой знае какви сведения за командването на българската армия. Най-вероятно сред командният й състав са предводителите на последвалия наказателен поход срещу Сърбия Теодор Сигрица и Мармаис. Но хрониките дават подробно описание на този на византийската армия. Лъв Фока е придружаван от патриция Константин Липс като негов съветник по всички въпроси. Не липсват имена и на други видни по онова време византийци - началник на отряда на ескувитите е Йоан Грапсон, а на иканатите - синът му Оливиан Марул. Сред останалите военачалници са също Роман Аргир с брат си Лъв, Варда Фока и магистър Мелиас. Византийците разполагат и с флота под командването на друнгария й Роман Лакапин.

   Ромейският лагер е построен в близост до Анхиало. Сам по себе си този факт потвърждава общоприетото мнение, че битката е проведена в Анхиалското поле. След поражението Лъв Фока се спасява, като бяга в Месемврия, до която трудно би стигнал, ако сражението е било на югозапад от Ахелой, в полето между Анхиало и Ахелой. Много византийски войници се давят в реката. Ромейската армия никога не би се построила за сражение с гръб към морето. В случай на неудачно развитие на дадено сражение, стратегиконите препоръчвали между армията и лагера да има достатъчно разстояние за отстъпление, маневри и прегрупиране.

   Но нека проследим и хронологията на самата битка. Началото е с много ожесточен сблъсък в центъра. Сечта е поголовна - пленници не са взимани. Ромеите са упорити, натискат масирано и започват да надделяват. Българският център се огъва и отстъпва, но прави това организирано. Лъв Фока смята, че битката е спечелена и решава да нанесе главния си удар с дясното крило на своята армия, да довърши българите и така да спечели битката. Смелостта му тук няма нищо общо с трезвата преценка на ситуацията. Той вкарва в боя и резервите си. Българите изглеждат победени, лявото им крило отстъпва, в невъзможност да да противодейства на силния натиск. Опиянен, предвкусвайки близката победа, Лъв дава заповед за преследване на отстъпващите български формации в посока река Ахелой. Но именно това преследване води до последвалото грандиозно крушение на ромеите, тъй като заради него византийската армия губи своето бойно построение. Докато както се спомена по-горе, българите отстъпват организирано.

Източник на снимката: Военна история

   Симеон е наречен "Велики" не само заради Златния век на българската книжнина. Тази битка също дава своя дан за това прозвище. Виждайки разпада на бойната формация на ромейската войска, Симеон атакува изненадващо във фланг със своята тежка конница и скритите си резерви, подкрепен от дясното българско крило, лявото ромейско крило. Византийците са отхвърлени към морето, паниката ги завладява и те започват да бягат. Същевременно центърът на българската армия и нейното ляво крило преминават в контраатака. Византийската войска, изгубила боен ред и изцяло притисната до морето и река Ахелой, не е в състояние да окаже съпротива. Българите се възползват максимално от объркването и дезориентацията на ромеите и започват масова сеч. Това коства живота на 60 000 имперски войници или ако съдим по новите проучвания - около 15 000. Голяма част са избити, а друга голяма част се давят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези, които, с мисъл да пробият към Месемврия, се запознават лично с водния дух на реката. Лъв Фока се спасява в Месемврия. Но почти всички висши ромейски офицери стават храна на гарваните.

   От българска страна жертвите също не са малко - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат първоначалния ромейски натиск.

Огромната загуба на хора в тази битка парализира временно Византия. Българите настъпват край Катасирти, недалеч от Константинопол и опита на Лъв Фока, заедно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор, завършва с нов разгром.

Тези неуспехи в значителна степен разклащат управлението на императрицата, която е регент на своя син.

   Въпреки успеха при Катасирти, Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си към сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземане на Цариград, като прави неуспешен опит за съюз и съвместни действия с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация чрез богат подкуп под формата на дарове.

Победата на 20.08.917 година в битката при Ахелой затвърждава България като най- мощния фактор не само на Балканите, но и в цяла Европа.