Автор: Ирина Георгиева

Колаж: Калоян Желязков

,,Брате българине, не стой със скръстени ръце; ти трябва всякога да помниш, че най-скъпото нещо - свободата - даром се не дава!”

Започваме нашата статия с великите думи на небезизвестния котленец капитан Георги Мамарчев! Определено интересна личност, съчетаваща висок боен дух, завидни военни умения, смелост и непоклатимост.

КРАТКА БИОГРАФИЯ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ НА КАПИТАН ГЕОРГИ МАМАРЧЕВ

   Капитан Георги Стойков Мамарчев е роден през 1786 г. в гр.Котел. По-подробно е описано участието му в ранното националноосвободително движение на българския народ в периода 1828-1830 г. Тогава той е един от най-видните началници на доброволчески отряд, с когото се включва в Руско-турската война от 1828-1829 г. Капитана има изключително голяма заслуга в превземането и освобождението на град Силистра, за което ще Ви разкажем подробно в следващите редове.

Георги Мамарчев е роден и израснал в китното старопланинско градче Котел, което тогава е и сред най-будните възрожденски селища, известно в далечното минало още като войнушко селище. В Котел са живяли много заможни и интелигентни хора, поради което турците са изпитвали особен респект към жителите му. Сестрата на Мамарчев - Руса Попович е майка на “Патриарха на българската национална революция” - Георги Раковски, чието име всъщност е Съби, но в последствие се прекръства на Георги в чест на именития си вуйчо. Именно Мамарчев оказва голямо влияние за развитието на племенника си и впоследствие Раковски се превръща в героя, който познаваме днес.

Георги Мамарчев учи в килийното училище в родния Котел, където витае родолюбивия дух на Паисиевата "История Славянобългарская", преписана първо от котленеца Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който е изключително заслужил българин, също роднина на Раковски.

Кап. Георги Мамарчев се жени в Сливен, откъдето е Радка Мамарчева. След това семейството му се заселва в Силистра, където почти веднага започва отново активна обществено-политическа дейност. С името и пребиваването на кап. Георги Мамарчев в Силистра е свързано застрояването на нов квартал с български заселници. В тази си дейност той е подпомаган и от съгражданина си кап. Васил Вълков. Този квартал, известен с наименованието „Волната”, става център на опасни въстанически кроежи, сборен пункт преди всичко на съмишлениците на капитана, докато Силистра все още е в руски ръце.

Авторитетът на смелия българин е много висок, затова населението на свободния квартал „Волната” го избира за свой кмет - първия избран кмет в българската история. Годините, прекарани в дунавския град, оставят трайни спомени у жителите му, които по-късно издигат бюст-паметник на смелия капитан.

ВОЕННИ ПОДВИЗИ НА КАПИТАНА

Младият котленец получава бойното си кръщение по време на Руско-турската война през 1806 - 1812 г., водена при управлението на император Александър I. Тогава кап. Г. Мамарчев е включен в щаба на формираната през 1811 г. „Българска земска войска”' - доброволчески отряд в състава на руската армия, с който участва в редица сражения срещу турците. Затова Мамарчев е произведен в чин поручик и бива награден с руски Георгиевски кръст.

Най-важният период от дългогодишната дейност на патриота Мамарчев е между 1828 и 1830 г., когато той е народен водач в националноосвободителна ни борба. По това време тече войната между Турция и Русия от 1828-1829 г. наречена още “Войната на Адрианополския мир” или "Войната на Дибич Задбалкански". Георги Мамарчев вече има достатъчно голям военен и организационен опит и става „волентарски капитан”. В записките на Раковски, които са писани по спомени на неговите близки, има факти, че вуйчо му създава своя бойна единица. Тя е сформирана в началото на 1828 г., на територията на Влашко, когато руските войски са вече в Букурещ, и още няма нареждане за образуване на такива отряди.

Едва през 1829 г. се взима решение за организиране на български доброволчески корпус и в него се включва отрядът на Мамарчев, който се състои от две роти стрелци, набирани от емигранти от България. През пролетта на 1829 г., отрядът на кап. Георги Мамарчев влиза в създадения по подобие на „българската Земска войска” български корпус, командван от руския офицер полк. Липранди. С него той помага на руските войски при форсирането на р. Дунав и за завземането на редица турски укрепления в Североизточна България. Най-открояваща се е битката за гр. Силистра, в която той показва завидни военни умения, храброст и съобразителност. Начело на своя отряд Мамарчев устройвал стратегически засади, а след като получил сигнал за атака, той завързал ожесточен ръкопашен бой, проникнал в един от фортовете и обърнал оръдията срещу противника. По време на войната биват превзети ключови места като Анхиало, Несебър, Айтос, Карнобат, Ямбол и Сливен. Четите на българските воеводи Вълкан, Генчо Къргов, Тодор Попов, Будак Стоян, Вълчан войвода, Гълъб войвода, Стойко Маврудов и други унищожили много турски части. Огромният принос на капитана в завеземането на крепостта Силистра бил оценен от руското главнокомандване и лично императорът гп наградил с орден „Св.Анна“ и скъпоценна сабя.

СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД ОДРИНСКИЯ МИР

Съдбата на този велик българин се преобръща след края на войната. Одринският мир от 14 септември 1829 г. не променя с нищо статута на българите, въпреки че в много от селата в област Ямбол са се грижили за руските войници в собствените си домове. 31-ви и 32-ри Ергески полк са прекарали зимата на 1829 г. в квартири в боляровските села Голямо и Малко Шарково, Горска поляна, Голямо Крушево, Оман и Ружица. Освен с гостоприемство, местното население се е отличавало и с висок боен дух и с безкористно желание за защита на дома и семейството. Дори има сведенията , че по това време местното население е завзело именията на турските чифликчии в района. След края на войната обаче близо 140 000 българи се изселват в Бесарабия, заради страх от репресии от турска страна, заради оказаната помощ към русите.

Частична промяна има само за българите от град Силистра. Тази силна турска крепост остава под руска окупация до пълното прилагане на договора от 1829 г. След изтеглянето на руските войски от балканските райони кап. Г. Мамарчев е назначен за комендант в Силистра, докато е под руска власт. Като руски офицер кап. Г. Мамарчев търси подкрепа за българската кауза от руските си колеги. Сблъсква се с неразбиране и нежелание, когато търси съдействие за облекчаване участта на българите. Вероятно това се е случило поради политически причини.

След Одринският мир Мамарчев решава да организира въстание за истинско освобождение заедно с Велчо Атанасов, Никола Гайтанджията, Иванаки Кюркчи и други, заради което е арестуван за кратко. Замисълът е то първо да обхване района на Сливенско и Котленско, а после и Централна България. Мамарчев се обляга на собствените сили на българите и най-вече на своя отряд. В началото на 1830 г. въстанието обаче е осуетено насила.

ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Велчовата завера от 1835 г. е самостоятелна акция на българската национална революция, чрез която тя се отделя окончателно от общобалканските движения против турците. В Силистра капитан Г. Мамарчев и неговият приятел Васил хаджи Вълков замислят да организират бунт и установяват връзка с патриотично настроени българи от Търново. Първоначално е замислено да бъде организирано изцяло със собствените сили на българите, но впоследствие се взима решение да се потърси помощ от Русия, поради нейното военно присъствие.

Организирана е съзаклятническа мрежа в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско, както и други райони. Средища са също Преображенския, Лясковския, Капиновския и най-вече Плаковския манастир. Участието на отец Сергей в ръководния комитет успява да привлече широки слоеве от хора. Били са събрани много и различни българи като всеки от тях е имал различна роля. Рачо Казанджията ( баща на П.Р.Славейков) и Желязко Бакърджията са събирали барут и фишеци, а Митю Софиялията е имал разрешение от правителството да събере 2000 „зидари” за „ремонт” на важна църква. Кап. Георги Мамарчев е провеждал множество военни подготвителни обучения и неколкократни срещи с местното население в Търновско. Според плана ударната сила на „Заверата” бунтовниците трябва веднага да блокират старопланинските проходи. Важен момент според плана за въстанието е завземането на Търново, където е трябвало да се побие българското знаме на хълма Царевец.

Плаковският манастир – главния щаб на ,,Велчовата завера'' от 1835 г.

Въстанието е планирано да започне през пролетта на 1835 г., но предателството на еленския чорбаджия хаджи Йордан Кисьов го осуетява в разгара на подготовката му. Турските власти действат светкавично и залавят ръководителите на въстанието, които достойно и безкористно се изправят пред съда и бесилката и не издават никого. Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията са обесени в Търново на 4 април 1835 г.

ЗАЛАВЯНЕТО НА КАПИТАН МАМАРЧЕВ

Кап. Г. Мамарчев е заловен на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир. За известно време бъдещата му съдба се превръща в предмет на оживени дипломатически контакти между руските и турските власти. Кап. Г. Мамарчев се спасява от смърт, въпреки противодържавните си действия спрямо Турция.

Според една от версиите го спасява котленецът Стефан Богориди , който бил близък на султан Махмуд II и княз на остров Самос. След дълги разпити и разжалване е решено кап. Г. Мамарчев да бъде заточен. Мястото на заточението му е град Коня в Анадола. След 1841 г. кап. Г. Мамарчев сменя мястото на своето заточение с гръцкия остров Самос. Съпругата му прави многократни опити той да бъде освободен, но не успява. На остров Самос кап. Г. Мамарчев умира в нищета през 1846 г.

Делото на смелия капитан Георги Мамарчев не остава безплодно. Той завещава идеите си за самостоятелно българско въстание на неговия племенник Георги Раковски. Днес за подвизите на големия български патриот Георги Мамарчев напомнят само паметниците му в Силистра и в родния Котел, плюс експозицията в Музея на възрожденците в същия град, където се пазят оръжие и вещи на кап. Мамарчев. Един от най-ценните експонати е неговият печат. Георги Мамарчев е един от най-дипломатичните и постоянни в действията си капитани в областта на военното сътрудничество между България и Русия.

Паметник на капитан Георги Мамарчев в гр. Силистра

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:

www.sitebulgarizaedno.com – Янко Гочев

www.voivodi.eu

www.bulgarianhistory.org- Веселин Асенов

в. “Крайгранична искра” бр.21, 30.ХII.1985г. – Невена Даскалова

“Капитан Георги Мамарчев 1786-1846”- Кирила Възвъзова-Каратеодорова

„Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство“- о.л.генерал-полковник Иван Кинов и други