logo back

Автор: Георги Дичев

Колаж: Калоян Желязков

На 20.08.917 г. край р. Ахелой, българските войски, водени лично от своя цар Симеон Велики, постигат грандиозна победа над войските на Византия, водени не от нейния император, а от магистър Лъв Фока - доместик на схолите, който, по съставеното по заповед на самия император Константин VII продължение на Теофановата хроника, се отличавал с повече храброст, отколкото с качества на добър военачалник.

Автор: Цветан Ревански 

   През VIII в. Арабският халифат прави неуспешен опит да превземе Европа и Балканите. Седем века по-късно друга мюсюлманска империя – Османската, успява. Дали причината е в числеността на армиите, в уменията на командирите или в нещо друго, ще се опитаме да разберем. 

Автор: Цветан Ревански   

   Стремим се да Ви представяме малко известни, но и интересни истории, които да провокират мирогледа Ви за миналото и да изчистят погледа за бъдещето. Запознайте се със статията ни за българите, които са съумели да запазят голяма част от правата си дори под управлението на чужд народ. 

Автор: Цветан Ревански 

Колаж: Калоян Желязков

„Заплакала ми й гората,
гората и планината,
и на гората листето…

- Де го е Индже да дойде,
от робство да ни отърве!“

   Една от най-трудно обяснимите и мистериозни личности в нашата история е може би Индже войвода. Неразбран, противоречив и дори тайнствен. Твърде много различни твърдения има за тази толкова тачена от народa личност.

Автори: Петър Петров, Цветан Ревански

   За съжаление, за мнозина от хайдушките войводи не е запазена информация и не се знае много за тях. Единствено в народните песни и предания се чува за тях. Тази статия разказва за няколко такива личности и пропуска нарочно някои по-известни, тъй като тях ще Ви ги опишем в отделни статии. Приятно четене.
 

Автори: Петър Петров, Цветан Ревански

Ямболската крепост възниква на полуострова на река Тунджа като част от византийската отбранителна система през периода 971 г. - 1049 г. Тогава България пада под византийска власт. Според холандския специалист по османистика професор Махиел Кийл, тя обхваща площ от 4 хектара с население 1200-1400 души, а в друг труд посочва 3 хектара с население 1500 души.